За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги Запалват, за да изгорят и болестите през годината.

По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите турят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на хаир и добитата коприна през годината. Отварят кошерите и пускат пчелите, за да съберат сладък мед.

На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето:

„Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!"

А девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, бързатс ръченика си три възелчета да свържат, като изричат с надежда:

„Лястовичке, посестримке, какъвто ма земи, такъв нишан да ми туриш!"

Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: ако забележат кал по платното — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят - даскал ще е...

всички в тоя ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени, пара да имат в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината.

Благовеи се почита и от иманярите. вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята. Затуй иманярите от полунощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и Запустели места с надеждата да съзрат пламъка, който ще ги дари с богат-ство.