В гората
 

С кака решихме да отидем на разходка в гората. Там слушахме шумоленето на пойните птички и се любувахме на красивата природа и зеленина.

Навлизайки по-навътре в гората, открихме полянка, окъпана от слънчевите лъчи. Беше обсипана с цъфнали горски цветя. С кака започнахме да берем и да си вием венчета. Легнахме на полянката и се заслушахме в шумовете, които ни заобикаляха.

Изведнъж при нас дойде една сърничка и започна да се оплаква колко са лоши хората, как секат дърветата, как убиват нейните роднини и приятели и колко зле се държат с всички обитатели на гората, лишавайки ги от храна и дом.

Стана ми много тъжно. Стреснах се и … се събудих. Бях заспала. Всичко това бе само сън. Замислих се върху него. Беше толкова реален и истински. Всички трябва да се замислим. Унищожавайки гората, замърсявайки въздуха и водата, застрашавайки живота на живите организми, ние правим собственото си оцеляване трудно. Без дърветата, които щедро ни дават кислорода, без животинския свят, ние унищожаваме себе си. Това не бива да се случва.

    Глория Петрова Маркова, 4 г клас