"УЧИЛИЩЕТО - ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ"

Традиционното турско изкуство ебру представлява рисуване върху кондензирала вода с бои от прах и пръст. Вследствие на което постигнатата картина се "прехвърля" върху хартия. Изкуството ебру се смята за едно от най-важните изкуства за украсяване на хартия. Всъщност ебру е хармонията, създадена от танца на цветовете с водата. Ебру е изкуство, което дава душевно спокойствие и учи на търпение. Философията на ебру В някои дни, ако по време на зазоряване или залез слънце погледнете хоризонта, ще забележите червения, жълтия, тъмносиния, светлосиния цвят в най-възвишените му тонове и как от облаците се оформя едно ебру. И няма как някоя вечер да не сте се натъквали на съда с ебру, широк колкото изпълнения с облаци небосвод, в който Луната с изумителна майсторска четка е пръснала тъмносиньото, светлосиньото, яркобялото във всичките им нюанси. Ето, майсторите на изкуството ебру са успели да уловят и отразят на земята тази мигновена небесна красота и след като са утолили жаждата си за дървеснозелено и охрения цвят, са увековечили тази картина-шедьовър на хартия. В този ред на мисли сърцето на преклонилия се пред Господаря си изкуствовед се освобождава и отдалечава от егоизма си и се получава така, сякаш се е оформило в съда за ебру. И тогава вече съдът за ебру расте и расте, превъща се в океан, а сетне - и във Вселена. В пълна хармония със сърцето на художника на ебру Хазрат Али красноречиво е повелил: "Считаш се за мъничък предмет, а в действителност цялата Вселена е поместена в теб." Според предположенията изкуството ебру датира от 9-10 век в Средна Азия. Със сигурност се знае, че то се развива след появата на хартията на историческата сцена. Стартирайки най-късно в началото на 16-и век от Тюркистан, следва Млечния път и след преминаването си през Иран, ебруто се установява в османската столица Истанбул. Към края на същото столетие европейски пътешественици вземат от Истанбул украсена с ебру хартия и я занасят по родните си места, като най-напред е приета в Германия, а после и във Франция и Италия. Същевременно започва и да се практикува. Наричана е десенирана или турска десенирана хартия, или само турска хартия. По османско време изкуството ебру е независимо и отделен занаят, а в началото на 20-и век е почти "осъдено" на забвение. Възраждането му е благодарение на големия майстор-изкуствовед Неджмеддин Окяай. Най-старото ебру датира от 1519 г. В държавническите и официални документи от османско време е използвано за фон. Ебруто е прилагано в украшението на надписни рамки и като вътрешна страна на кориците на книги. То подготвя почва за появата на калиграфията.