За надеждата и обичта

От първи клас заедно с нашата госпожа по Коледа посещаваме „Дом майка и дете” в град Видин.

         Дечицата много ни се радват, а за нас те са скъпи и специални приятели. В навечерието на светлия празник на надеждата, ние им даряваме нашата обич и топлина с изнасянето на малка програма, със скромните подаръци, които им правим от сърце. Всеки от нас дарява свои играчки, омалелите ни дрешки,сладкиши и плодове. Така под коледната елха се струпват пакетите - чакани с надежда, желани подаръци.

Радвам се на беззащитните малки деца, лишени от родителска обич и подкрепа, като за свои братчета и сестричета.

      Тъжно е да ги гледаш как протягат нежни ръчички и молят за прегръдка, но за щастие имат нас, имат и добрите  хора, които им дават нужните грижи. Това са леличките, лекарите и медицинските сестри, които се грижат за тях.Те са много внимателни.

        Пожелавам си да има все по-малко такива беззащитни деца без дом, без майчина ласка и топлина, деца, които нощем заспиват сами и без приказка за лека нощ.

Нека всяко от тях си намери семейство, в което да не му липсват обичта и грижите на родителите, веселият и безгрижен детски смях да освети тъжните им замислени очи. Нека не губят надеждата, че мечтите се сбъдват. Ние ще вярваме и ще се надяваме с тях. Нали за това са приятелите?

Радослава Златкова Маринова -3 г“ клас

СОУ „ЛюбенКаравелов“, гр Видин