|
|
Едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20—60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3—5 см дълги и 2—2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Сьцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти през юли и август.
цъфтящата надземната част
Съставки: Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав. Познати са няколко типа етерично масло — със съдържание главно на линалоол и метилхавикол или камфора и α-пинен или евгенол и др. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др.
Босилекът намира широко приложение в кухнята на южните народи, където поради топлия климат храната по-бързо се разваля. В този случай се проявяват консервиращите и антисептичните свойства на етеричното масло в босилека. Босилекът се употребява като диуретично средство, при еластичен колит, като гаргара при заболявания на венците и при хрема, за трудно заздравяващи рани пресните листа или етеричното масло се прилагат външно във вид на лапи и мехлеми, противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други, които се дължат на етеричното масло.
Начин на употреба - Прилага се под формата на отвара от 1—2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, която се изпива за 1 ден.
|
"УЧИЛИЩЕТО - ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ" 
