Въпросът на 2000 г.: Какво предстои за Европейския съюз до 2010?

Европейският съвет приема в Лисабон през март 2000 г. стратегия за развитие на Европейския съюз, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век. ЕС има нова стратегическа цел:  “за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция”. Това трябва да е икономика, която да има постоянен потенциал за икономически растеж и за създаване на повече и по-добри работни места за своите граждани, като не позволява социална изолация на никого. По времето когато е изработена Лисабонската стратегия, наличието на силна европейска икономика, която да инициира откриването на нови работни места, без да подценява социалните и екологичните фактори и си поставя за цел да гарантира постоянен ръст и устойчиво развитие, както и социална справедливост, се приема за даденост.

Практически измерения на стратегическата визия за ЕС до 2010

•      Бизнесът и гражданите трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво. Необходимо е да се осигури всеки гражданин да има уменията за работа и живот в новото информационно общество: компютърни умения, чужди езици, технологична култура, предприемачески и социални умения. Ще се установи Европейска диплома за основни технологични умения, за да се популяризира дигиталната грамотност в Съюза.

•       Хората са основният актив на Европа и затова в новите условия не трябва да се допускат безработицата, социалната изолация и бедността. Страните членки трябва да са активни социални държави, които гарантират заплащане на труда, социално участие на всички и равнопоставеност на половете, както и предлагане на качествено здравеопазване.

•       Развитието на малкия и средния бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия и затова в нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия.

•       В общи линии, амбицията за бъдещия Европейски съюз е той да съумява да използва най-добре европейското културно многообразие по посока на създаване на "Европейски патент" във всяка област.

Основни постижения в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия (2000-2004)

•      Създадени повече от 6 000 000 работни места, увеличено ниво на заетостта от 62,5% на 64,3%, намален дял на трайната безработица от 4 на 3%. Реформите в областта на пазара на труда дават плодове, както показва относителната устойчивост на заетостта, независимо от забавения икономически растеж в Европа.

•     Много ключови пазари са изцяло или частично отворени за конкуренция: телекомуникациите, железопътния транспорт на стоки, пощенските услуги, доставките на електричество и газ. Отварянето на тези традиционно монополни пазари, позволява да се повиши качеството на услугите, да се намалят цените и да се модернизират съответните сектори, без негативен ефект върху заетостта. Очаква се скоро да бъде факт и общоевропейското въздушно пространство (наричано още единно европейско небе), което ще намали значително закъсненията и задръстванията във въздушния транспорт.

•       Икономиката на знанието започва да се конкретизира, както показва усиленото проникване на интернет в 93 % от училищата, на също така в предприятията, в публичната администрация и в домакинствата и, от друга страна – прогресивното изграждане на европейско научно-изследователско пространство.

•     При определянето на политиките се отчита подхода на устойчивото развитие. Така много държави-членки започват реформи в пенсионните си системи, за да намерят решение на проблема със застаряването на населението. В същото време действията на ниво ЕС са все по-отчетливо насочени към съхраняването на естествената среда.

Европейски съвет (Брюксел, 4-5 ноември 2004 г.)

Потвърждава важността на процеса на повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейските икономики и необходимостта държавите-членки да приложат предвидените в рамките на стратегията мерки. Приветства намерението на Европейската комисия да запази прилагането на Лисабонската стратегия като ключов компонент от своята политика. Настоява междинната оценка на изпълнението на стратегията през 2005 да вземе предвид и предстоящата оценка на изпълнението на Стратегията за устойчиво развитие. Подчертава значението на социалните партньори, особено в областта на модернизацията на пазара на труда и ги кани да участват в междинната оценка на Лисабонската стратегия. Отчита напредък в програмата за действие и съвместната инициатива за по-добра регулация. Европейските институции са напреднали значително в изработването на обща методология за оценка на въздействието и адаптирани методи на работа за опростяването на програмата на комисията започнала с приемането на Лисабонската стратегия през 2000.

През пролетта на 2005 г. Европейският съвет ще обсъди и опростена регулация и в контекста на междинния преглед на изпълнението на ЛС.

Основни предизвикателства при изпълнението на Лисабонската стратегия (2005-2010)

Икономическото развитие след 2001 г., налага някои корекции на този възглед. При прогнозен общ ръст на европейската икономика от 4% през 2002 тя успява да достигне едва 0,8% ръст, а през 2003 около 2%. Нещо повече експертите в областта на конкурентоспособността изразяват тревога, че при разширяването си ЕС може още да забави темповете на икономически растеж, тъй като новите страни членки имат по-ниски икономически показатели, а в същото време няма готова стратегия за такова взаимно проникване на икономиките на новите и старите страни членки, което да предотврати забавянето на растежа. И изследователите и големия европейски бизнес признават, че в момента САЩ разполагат с "най-бързо развиващата се икономика на познанието в света", че Япония и Китай са твърде напреднали е налице необходимост от "догонване" и "възстановяване на позициите". В същото време обаче ЕС не би могъл да приложи американския опит по две причини. Първо, защото иновациите в САЩ се разработват и финансират основно от големи корпорации, и, второ, защото нетърговските нововъведения са инициирани от отбранителния сектор. Европа е различна - тя е икономика на големите пропорции от малки и средни предприятия, дълги вериги на доставки и сравнителна разпръснатост на познавателната дейност. Основната препоръка на експертите по конкурентоспособност към ЕС е да заложи на подпомагане на политиката на поощряване на "икономиката на познанието" на национално ниво, като приеме и факта, че към 2010 г. вече ще трябва да отчита постиженията в конкурентоспособността не с национални, а с макроикономически показатели.