Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже. Като започнем с кралица Маргарита Наварска (кралица Марго от популярния роман на Дюма) независимо, че името й означава “бисер”, по нашенски тя е цветето маргарита.

Всеки може да продължи списъка с имена на хора на цветя, които са около него и са важни за него. За миг в този чуден ден да помисли за тях и да им пожелае на ум, с думи или с малък жест “Честити имен ден!” защото когато даваме радост на хората около себе си света става по-хубав!

Лазаровден

Радвай се, радвай, домакине, че са ти дошли лазарки. Колкото шума по гората, толкоз здраве на тази къща.Колкото дърва по полето, толкоз здраве на таз къща чорбаджийска

Лазаровден се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.

Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут - могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Цветница, Връбница

Цветница е любим пряазник на мнозина, това е празника на цветята и нстъпилата пролет. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета. Затова може би народът ни го възприема като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.
С цветя и върбови клонки се ходи на празничната служба в църква. Млади невести с малки деца се причестяват. Всеки взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве.
В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.
След Цветница започва Страстната седмица - дните на Христовите страдания преди Възкресението.

В неделята преди Възкресение Христово /тази година на 23 април по православния календар / честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.

Лазаровден и Цветница са винаги в последната събота и неделя преди Великден. Главната обредна роля е на девойките. Те пеят и играят. Но това не е веселие, а съдбовен ритуал. Нарича се лазаруване. За самите момичета обредът е “посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Тази значимост на лазарския ритуал навярно го е съхранила и до ден днешен. Сам по себе си обредът е красив и витален. Обичаят е познат във всяко българско село и район. Затова има много локални обредни варианти. На места и названието е различно. Но основните елементи са общи. Всяка лазарска група трябва да изпълни цикъл от песни, а на места и танц, характерни само за тези празници. Някога момите обхождали със своя обред всички къщи в селото. Днес в някои села ритуалът само се пресъздава на сцена. Но в много селища обичаят се възпроизвежда така, както някога – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството. В пространния обреден цикъл лазарски песни има подходящи текстове за всяка възраст и социално положение. Образите в тези песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът-ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби… Има песни и за основните поминъци – от земеделеца и овчаря, до златаря и учителя.