Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

***

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 - 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

Поредният кулинарен празник в домовете ни предстои. Великден, един от най – хубавите християнски празници, събира около трапезата цели родове.

Най-големият празник за вярващите християни се чества в продължение на 3 дни. Датата му е подвижна, зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година. Десет седмици преди Възкресение Църквата започва да подготвя вярващия за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Великден бележи края на "Страстната Неделя", или "Великата" седмица - последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великден се казва "Светла" седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос.

Насладете се заедно с нас на няколко изпитани рецепти за лека пролетна супа, свежа салата от спанак, хрупкаво агнешко бутче и уханен домашен козунак. Зарадвайте децата си с оригинални шоколадови гнезда.

Агнешка супа с магданоз
Продукти:
400 г агнешко месо
3 лъжици краве масло
1 връзка ситно нарязан зелен лук
1 с.л. брашно
3 по-малки връзки нарязан магданоз
1 яйце
3 с.л.кисело мляко
сол

Начин на приготвяне:
Нарязваме на малки късчета месото и го варим в студена вода. След като заври, посоляваме. Когато месото е наполовина сварено, запържваме леко в маслото зеленият лук, брашното и магданозът, разреждаме с част от бульона и изсипваме в супата.
Варим до готовност месото и застройваме супата с яйцето и киселото мляко.

Салата със спанак
Продукти:
8 чаши накъсани листа спанак
3/4 ч.чаша нарязани на филийки репички
1/2 чаша нарязан на филийки червен лук
1/2 чаша настърган твърд кашкавал
1/4 чаша олио за готвене
1 с.л.захар
1 с.л.лимонов сок
1 с.л.майонеза
2 ч.л.оцет
1 ч.л.горчица
1/2 ч.л.сол
1 скилидка чесън счукан
6 шайби бекон, запържен до хрупкавост , отцеден от мазнината 

Начин на приготвяне:
В голяма купа, смесете спанака, репичките, червения лук и кашкавала.
За заливката, смесете в подходящ съд с капак олиото, захарта, лимоновия сок, майонезата, оцета, горчицата, солта и чесъна. Покрийте и разклатете добре.
Изсипете около 1/2 от заливката върху салатата.
Отгоре натрошете хрупкавия бекон.
Остатъка от соса можете да съхраните в хладилника за около 3 дни.

Агнешко бутче с хрупкава глазура
Продукти:
1 малко агнешко бутче, с костта
2 - 3 скилидки чесън, нарязани на трески
1 1/2 с.л.зехтин
1/4 ч.л.сол
1/4 ч.л.прясно млян черен пипер
2 скилидки чесън, обелени
3 малки глави лук, обелени
1 1/2 ч.чаши листа от пресен магданоз
4 - 5 филии сух бял хляб, на трохи (необходими са около 2 ч.чаши). За целта можете да използвате кухненски робот.

Начин на приготвяне:
Загрейте фурната до 200 градуса.
Направете 12 прореза в месото, около 1,5 см., разположени напосоки от двете страни на бутчето. Напъхайте вътре тресчиците чесън.
Натъркайте месото с 1/2 с.л. зехтин. Смесете солта и черния пипер и поръсете месото. Поставете бутчето в тавичка за печене, с горната част надолу. Печете около 20 мин. на 220 градуса.
Междувременно, изсипете обеления чесън, лука и магданоза в купата на кухненския робот и накълцайте на ситно. Добавете трохите и бавно добавете в сместа останалия зехтин, като бъркате само, докато трохите се овлажнят. Сместа не трябва да става на бучки!
След 15 минути печене, обърнете бутчето и го покрийте отгоре с хлебната смес, като потупвате с пръсти.
Намалете температурата до 180 градуса и печете още 30 минути. Оставете месото да престои във все още топлата фурна за 20 мин., преди да го нарежете.

Начин на приготвяне:
Млякото се затопля и в него се разтваря маята. Добавят се 1 ч.л.захар и 2 с.л. брашно.
Яйцата се разбиват с останалата захар. прибавя се маслото (3/4 чаша) и настърганата кора от лимон.
Брашното се пресява и в него се прави кладенче, в което изсипваме маята и яйчената смес.
Замесва се тесто (за да не полепва по ръцете е добре да ги намажем с масло), намазва се с масло и се оставя да втаса на топло.
Когато тестото стане двойно, намазваме пак с разтопено масло, в което е разтворена ванилията, и го разделяме на 3 - 4 топки. Прибавяме стафидите. Оформяме ленти, които сплитаме на плитка и прехвърляме в кръгла форма, с дупка в средата.
Тестото втасва за втори път.
Преди да сложим в печката, намазваме козунака с жълтъка и го набождаме с вилица.
Фурната се включва на 150 градуса и козунакът веднага се поставя вътре.
След като козунакът е готов, го оставяме десетина минути в печката, преди да го извадим.

Шоколадови гнезда
Продукти:
1 ч.чаша сладкарски шоколад
6 чаши корнфлейкс или друг вид царевична закуска
малки шоколадови формички – пиленца, яйца, зайчета за украса или желирани бонбони.
 
Начин на приготвяне:
Разтопете шоколада с малко прясно мляко и го смесете с корнфлекса.
Използвайте формички за малки кексчета. На дъното поставете по една лъжица от шоколадовата смес – не трябва да се заравнява, за да се получи по-неправилна форма, нещо като гнездо.
Поставете формичките в хладилника за около час и после ги украсете с шоколадовите фигурки или желираните бонбони.