На 15 август църквата чества Успение на Пресвета Богородица. Това е един от 12-те велики християнски празници, който се почита и от православните християни и от католиците. На този ден Божията майка, на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Смъртта й е лека и приличала на заспиване. Затова и празника се казва „успение“ от заспиване.

След три дена архангел Гавриил исе явил и и съобщил, че Господ е пожелал тя да царува вечно с Него и я вика в Царството Си и като по чудо те се озовават пред дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душа­та на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък

След няколко дни Апостол Тома отваря пещерата, за да се поклони пред Божията майка и намира само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия май­ка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“.

За да отблежи този ден, църквата го обявява за правник и тогава се отслужва тържествена литургия. Празника се нарича Голяма Богородица. На Малка Богородица се празнува раждането на Божията майка.

След литургията в църквата се освещават обредни хлябове, които после се раздават от жените за здраве и в памет на умрелите. Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение – кур­бан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционно на този ден на трапезата присъстват прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Задължително се яде диня и грозде. Вярващите носят в дат на църквата свещи, домаш­но тъкано платно, месал, пешкир и пари. На този ден празнуват всички с името Мария.