Странен е фактът, че повече от половината родители пошляпват възпитаниците си, а световно известните възпитатели, поместили съветите си в многотомните книги определят тази форма на възпитание като “неприемлива”.

Според анкетата на Аз жената 64 % от общо 463-ма отговорили посягат на децата си. От тях 15 % смятат, че това е удачен начин да се излезе от трудна ситуация, а мнозинството – 49 %, че само в определени случаи боят е наложителен. 30% избягват напляскването и залагат на други методи на възпитание.

Според дебелите книги боят не е начин, с който можете да възпитате у детето дисциплина и самоконтрол. Латинската дума дисциплина означава “някой, който учи”, а чрез зашлевяването не учите детето си кое е правилно и неприемливо. По този начин само го карате да разграничава нещата на такива, които могат да му донесат шамар и на такива, които не могат. Разбира се ежедневно се сблъсквате с редица проблеми, попадате в различни свади и ви е трудно да се отърсите от насъбралото се раздразнение. Но в трудни моменти, в които ви се е покачил адреналинът си помислете, че действително съществува опасност да нараните най-скъпото си, като не прецените силата на удара.

За дисциплината е необходимо повече постоянство, отколкото мигновено шамаросване. Може да пожънете повече успехи, ако с твърд тон заявите на детето си: “Не прави това, опасно е.” и убедително му разкажете какво може да се случи и от какво се опасявате. При някои деца “Не” не е сигнал, който може да го спре, а дори напротив, да го провокира. Тогава се запасете с голяма доза спокойствие и го следете зорко. Всеки път, когато направи нещо нередно му правете забележка и вярвайте, че с течение на времето ще възприеме наставленията.

В повечето случаи родителите прибягват до напляскване по дупето, не толкова детето да изпита болка, колкото да привлекат вниманието му към нещо сериозно. Такива са ситуации, в които възрастните са категорични, като например неправилно пресичане, бъркане в шкафчето с лекарства, покатерване на високо и опасно място, игра с остри предмети и др. Този метод на възпитание е “подходящ” единствено при най-малките, когато не са в състояние да си поставят ясни граници.

Ако все пак някой ден си “изпуснете нервите” и ударите любимото ви същество, не търсете извинение за постъпката си, а му се извинете. Прегърнете го, кажете му , че го обичате. Обяснете му защо сте загубили контрол в ситуацията, кое ви е накарало да избухнете и не забравяйте да отбележите, че боят е неприемлив.

За това дали боят е ефикасно оръжие в ръцете на родителите, или не, са се изписали тонове, редица организации грижещи се за правата на децата са заемали страна, но никой реално няма необходимите правомощия, за да спре насилието. Единствено в Швеция са приели закон, който забранява телесното наказание, от където може би ще трябва да вземем пример.