И така. 1 часа през нощта. Никола се събужда с истерични писъци, че го боли корем. Само преди няколко години тези писъци биха ме накарали незабавно да изстрелям мъжа ми към „Пирогов” или в най-добрия случай към денонощната аптека в търсене на някой или нещо, което да разреши проблема. Преди.

Раждането и майчинстото обаче разклатиха из основи моята вяра в лекарите и в традиционната медицина, или по-точно в способността им да се борят с болестите. Сблъсках се с много лекарски грешки, с болести, предизвикани от самите доктори или от лекарствата, които изписват, с неграмотност, с нежелание да се изслуша пациента, с теории, които вчера са били едни, днес са други, а какви ли ще бъдат утре?

Всъщност сега се отрича почти всичко, с което нашето поколение е отгледано: лекарствата, начинът на хранене, част от произвежданите тогава ваксини. Отричат се до такава степен, че някои продукти са обявени за отровни и са спряни от производство (например настолното лекарство на нашите майки - амидофенът). Какво ми гарантира, че същото няма да се случи с начина, по който аз лекувам своето дете. Нищо. Никакви гаранции, че утре няма да се окаже, че калполът, нурофенът или ваксината за хепатит Б са отровни.

И не е само това... Когато всички тези размисли и опитности с разни лекари ме накараха да се замисля и да започна да чета по-задълбочено, се оказа, че дори основни стълбове на медицината като теорията за бактериите и вирусите, които ни инфектират, не са нищо повече от хипотези. Оказа се, че много от докторите открито признават, че медицината всъщност не лекува нищо. При добро стечение на обстоятелствата може да донесе временно облекчение, но не се знае какви ще са последиците от това в дългосрочен аспект.

Разбира се, тези мои мисли ме уплашиха. Ако не мога да разчитам на лекарите и на медицината, тогава на кого... Да живее Интернет! Разбрах, че съществуват множество теории, теорийки и подтеории, всяка от които с претенции да бъде единствената и незаменима алтернатива на традиционната медицина – хомеопатия, източна медицина, нутриционистика, ароматерапия, остеопатия, нова германска медицина. Но и тук опрях на камък. Всяка казваше по нещо важно, във всяка имаше логика, всяка беше достигнала определени успехи в лечението, но... навсякъде оставаха въпроси без отговор. Ето защо се запитах дали има нещо общо между всички алтернативни течения, което да ги отличава от традиционната медицина. Оказа се, че има: всъщност всички те твърдят едно – повечето страдания на тялото са свързани със страдания на душата и се случват в моменти, в които хармонията ни е нарушена. Това беше неприятно откритие за мен. Беше ми по-удобно да вярвам, че си гледам децата идеално за тяхното здраве – хапват плодове, ваксинирам ги умерено, излизат всеки ден на въздух, не ходят на градина. И все пак... не може всички да грешат... Крайно време е да потърся промяна...

Въоръжена с това откритие, записах децата при хомеопат. Решението ми да избера хомеопат, а не например, акупресура, йога, ароматерапия или някое друго лечебно изкуство, беше чисто прагматично – мисля, че е най-достъпното алтернативно лечение тук и сега. Има много хомеопати (макар тези, за които да има добри отзиви, да са доста по-малко от общия брой), много от тях са лекари или работят съвместно с лекари, така че състоянието на детето може да се следи отблизо, а когато е по-сериозно, да се предприеме по-агресивно лечение.

Малко теория за хомеопатията. Хомеопатията твърди, че всяко страдание има три аспекта - физически, емоционален и умствен, които са свързани. На тях се гледа не като на болест, а като на нещо, чрез което организмът ни подсказва от какво лекарство има нужда, за да се възстанови в конкретния момент. Възможният отговор е само един и той е свързан с основното твърдение на хомеопатията – че подобното се лекува с подобно, т.е. субстанцията, която ще бъде избрана, би предизвикала подобен набор от оплаквания в напълно здрав човек. Субстанциите, с които се работи, са много и най-различни – от чисти вещества, като например въглерод, до екстракти от растения и животни. Те обаче не се приемат в чист вид, а разредени с вода до такава степен, при която във водата остава единствено енергията на оригиналната субстанция (според хомеопатията, а и според някои съвременни научни изследвания, водата има памет).

Надявах се хомеопатията да помогне за решаването на психо-емоционалните проблеми (каквито децата явно имаха, щом боледуваха толкова често). Радвах се и че ще имам на разположение медицинско лице, споделящо до голяма степен собствените ми възгледи, т.е. няма да се разкъсвам между нежеланието си да лъжа любимата ни педиатърка и стремежа да не я засегна, изразявайки мнението си.

Така се случи, че почти успоредно с хомеопатията се запознах сравнително подробно и с друга алтернативна теория - новата германска медицина - и започнах да се консултирам от време на време с лекар, който е неин привърженик. Тази медицина е една от най-различните, но и най-логичните теории, с които съм се сблъсквала. Разработена е от лекар. Според нея всички страдания на тялото са отражение на някакво събитие, което ни е сполетяло внезапно и ни е травмирало психо-емоционално (конфликт). Различните конфликти рефлектират в болести на различни органи на тялото и се преживяват в две фази: студена – докато още преживяваме конфликта, и топла – когато същият бъде разрешен. При втората фаза болестните симптоми са в същия орган, но те са свързани с възстановяването на функциите му. Топла фаза са всъщност повечето заболявания, свързани с вдигане на температура, хрема и други, които сме свикнали да наричаме простудни.

Нещо повече, докато при възрастните понякога е трудно да се открие и проследи конфликтът, довел до заболяване, при децата връзката конфликт – заболяване е често съвсем очевадна. Не може да преглътне нещо? Ангина. Не може да смели нещо? Повръщане и/или диария. Не иска да чуе нещо? Отит.

Ето защо новата германска медицина смята, че всички тези състояния минават от само себе си с малко по-щадящ режим. В този ред на мисли, може би понякога са просто отражение на нуждата на децата от повече внимание. Не се налага да лекуваме тялото, не се налага да се борим с болестта, можем единствено леко да помогнем с повече сокчета, диета, гушкане.

Тази теория ми хареса дори повече от хомеопатията. С чисто сърце започнах да звъня на хомеопатката само, ако нещата излязат извън контрол и започна да се притеснявам. Взех решение, че ще променя отношението си към детските болести.

Няма да се вайкам и да се ядосвам при всяко подшмъркване, травмирайки още повече децата, а ще приема, че боледуването е средство, чрез което децата ми сигнализират, че имат нужда от моето внимание или от почивка.

Ще вярвам повече на способностите на тялото да се справи само така, както му вярвам за раждането и кърменето.

Ще наблюдавам децата внимателно преди да реша дали и как да се намеся.

И последно, ще се моля и ще правя това, което зависи от мен, да разпозная ситуацията, която налага посещение на спешния кабинет (каквото и да говоря, не мога да отрека постиженията и необходимостта от спешната медицина).

Нали съм си Тома Неверни, решението си е решение; така я виждам аз „естествената” медицина на практика и това е, което правя. На теория за съжаление все ми остават въпроси без отговор. И до момента не смятам, че новата германска медицина е панацея. Нито мога да кажа, че на 100% вярвам на хомеопатията. Дори самата теория да е вярна – тоест жизнената сила на човек да може да се побутне към оздравяване от някаква силно разредена субстанция – броят на възможните комбинации между симптоми на тяло, душа, ум и използвани субстанции ме кара силно да се съмнявам, че е възможно винаги да се намери вярното решение.

Фактите обаче са си факти. След взетото от мен решение нещата се промениха (в рамките на има-няма две-три години). В началото децата продължаваха да боледуват, кога по-тежко, кога по-леко, а аз – да се разкъсвам между страхотиите, които традиционните доктори така обичат да разказват, и алтернативните си възгледи. Постепенно „преборените” без традиционно (а в много случаи и без никакво лечение) болести започнаха да се трупат – пневмония, бронхити, гнойни ангини, баланит, гноен отит и куп „прости” настинки и коремни вирусчета, а успоредно с това да се затвърждава убеждението ми, че съм взела правилно решение. Всъщност, откакто ходим на хомеопат, не ми се е налагало да купувам традиционни лекарства, нито да посещавам традиционен лекар (излъгах – купих два антибиотика, но след това ги върнах в аптеката неразпечатани). А напоследък и болестите се поразредиха значително, макар че децата тръгнаха на детска градина.

Но да се върна към пищящото дете. Какво му е? Отхвърлям още веднъж порива си да тръгнем към болницата. Припомням си, че там ще го погледнат за една минута и вече ще имат диагноза, че и лечение. Нима искам това? Не. Мисли. Днес госпожата каза, че малко насила го е накарала да опита филията с хайвер. Дали е било малко? После точно по време на вечеря се скарахме. Прибрах му вилицата, в последствие и вечерята. Може би има нещо общо? Петък е. Цяла седмица на градина. Може би просто е изморен. Или всичко накуп? А може би просто е трябвало да се случи, за да ми даде тласъка, който ми липсваше, за да седна да пиша

Каквото и да е, малко търпение, повече любов и на доктор само в краен случай...

P.S. За любопитните ще кажа, че на сутринта на Никола му нямаше нищо.