Аквариумът се зарибява едва след като водните растения вече са вкоренени и водата е избистрена. Необходимо е да се знае, че на 1 малка рибка (например гупа) е необходим 1 л вода, а на по-голяма (хелер) - 2 л. Така че в аквариум от 100 л вода може да се поставят най-много 50-100 рибки в зависимост от големината им. За предпочитане е обаче те да са значително по-малки и в никакъв случай повече.
За поддържане на хигиената и за по-голямо разнообразие може да се поставят десетина живи охлювчета (планорбис, лимнеа, хелизома и др.). Те са много полезни, тъй като, освен че се хранят със загниващите хранителни остатъци и с екскрементите от рибите, почистват стените на аквариума, поглъщайки зелените водорасли, насложили се по тях.
Какви видове рибки са най-популярни у нас, подходящи да отглеждане в аквариума на младия природолючител: златна рибка, гамбузия, гупи, хелер, плата, молинеция сфенопс, кардинал, данио рерио, скалария.
След като придобиете практически опит в отглеждането на тези екзотични представители, ще можете да населите вашия аквариум и с други интересни и красиви рибки, например различни видове барбуси, инеси (неонки), трихогастри, макроподи, бети (бойни рибки), разбора, тернеции, сомчета и много други.
Отглеждането и развъждането на декоративни екзотични рибки е приятно занимание, което доставя много радост и естетическа наслада.
Аквариумът е интересен декоративен кът от чудния подводен свят, който оказва силно естетическо въздействие и възпитава в любов към живата природа. Като наблюдавате интересното поведение на водните обитатели, можете да придобиете полезни знания за жизнените им изисквания и да повишите биологичната си култура.
Какво е необходимо за обзавеждането на един аквариум, обитаван от красиви екзотични рибки?
Най-напред трябва да се закупи аквариум от специализираните магазини.
Най-подходящи и използвани са с формата на правоъгълен паралелепипед с размери - дължина 50-100 см, височина 35-50 см и широчина 30-40 см. По-малките съдове не се препоръчват при отглеждането едновременно на няколко вида рибки.
След като аквариума вече е в дома ви, той трябва внимателно да се измие с разтвор от вода и готварска сол. След това е необходимо да се постави грундът, т.е. дъното да се покрие с фин дребен чакъл или по-едрозърнест речен пясък. Не е препоръчително използването на много ситен пясък (лесно се размътва) или на мозаични камъчета (повишават твърдостта на водата). Чакълът и пясъкът се промиват продължително в кофа чрез пускане на силна струя вода, като пясъкът се разбърква непрекъснато. Манипулацията продължава, докато от кофата започне да изтича само бистра вода. Промитият едрозърнест пясък се настила на дъното на аквариума, така че в предната част пластът е около 2-3 см, а в задната - 4-5 см. Това е необходимо за по естетичния вид, а е и по-практично - в по-ниската предна част се събират постепенно всички нечистотии. Вторият етап е напълването на аквариума с вода, която се налива на слаба струя върху поставена на дъното чинийка и се внимава да не се разваля пясъка. Следва засаждането с декоративни водни растения, които придават красив и екзотичен вид на аквариума, а освен това са много необходими са създаване на нормални жизнени условия за обитателите му. Те осигуряват жизнено необходимия кислород за дишането на рибките, като същевременно поемат издишания от тях въглероден двуокис. С други думи, водните растения са необходими за поддържането на биологичното равновесие в аквариума. С декоративна цел на дъното се поставят няколко едри, предварително добре измити камъни с интересна форма.
Обикновено аквариумът се поставя в най-тъмният край на помещението, където не достигат преки слънчеви лъчи.
Напълненият с вода и засаден с водни растения аквариум се оставя осветен няколко дни, за да могат растенията да се вкоренят, а водата, която в началото помътнява, да се избистри и дехлорира. Трябва да се знае, че водата от водопроводната мрежа много често съдържа хлор за обеззаразяване. Ето защо след изсмукване на нечистотиите никога не трябва да се долива прясна чешмяна вода, а само престояла най-малкото едно денонощие, за да излети хлорът. Водата може да се долива само със събрана дъждовна вода или стопен сняг.
Необходими съоръжения за аквариума са термометър за контролиране на температурата, нагревател за поддържането й в постоянни граници и аератор за обогатяване на водата с кислород. Термометърът се закрепва за предната стена в отвесно положение. Необходимата мощност на нагревателя се изчислява в зависимост от обема на аквариума - приблизително 1 ват на 1 л вода. Например за 100-литров аквариум ще е необходим нагревател с мощност 100 вата, но е от значение и температурата на помещението. Най-добре обаче постоянна температура се поддържа чрез нагревател, включен към контактен термометър с електрическо реле, изключващо при повишаване на нагласената температура и включващо при спадането й.
Аераторът представлява въздушна вибрационна помпа, чрез която с маркуч се вкарва атмосферен въздух във водата. Единият край на маркуча е свързан с помпата, а другият - със заровена в пясъка стъклена тръбичка. Завършваща в дупката на шуплест камък, който се подава над пясъчното дъно. Въздухът излиза под формата на множество мехурчета, раздвижва водните пластове и ги обогатява с жизнено важния за рибките атмосферен кислород. При възможност е да предпочитане аерацията и чистотата на водата да се поддържат чрез специална филтрираща система. В случай че това не може да се осигури, водата трябва да се почиства всеки 10-15 дни - с помощта на тънък маркуч от дъното на аквариума се изсмукват нечистотиите, събрани в предния по-нисък пясъчен слой. При изсмукването маркучът се държи на такова разстояние, при което да не се засмуква и пясък, а само нечистотиите.
Накрая аквариумът се покрива с парче стъкло (изрязано по размерите на дъното), което се поставя върху залепени в четирите ъгъла парчета корк (с височина 2-3 см), за да не прилепва плътно и да не спира достъпа на кислород до водната повърхност. Върху стъклото се поставя ламаринен дъговиден капак, в който се монтират една или две електрически крушки, необходими за осветяване на аквариума и за осъществяване на фотосинтезата. Добре е осветлението да се изключва през нощта, за да може рибките да почиват. Светлината не трябва да е много силна, тъй като по стените на аквариума сравнително бързо се образуват озеленения от водорасли. В такъв случай се поставя лампа с по-малка мощност, а стените се почистват с помощта на ножче за бръснене, или като се изтриват с кърпа.
Водни растения
В природата наброяват внушителната цифра от 317 вида, като обитават Африка, Азия, Америка и най-вече Австралия
Енергията, с помощта на която хората и животните се движат, търсят храна или отглеждат малките си, идва от слънцето. В зелените лаборатории, както някои наричат листата на растенията, от въглероден двуокис, соли и вода се синтезират сложни органични вещества - захари, скорбяла, мазнини, белтъци. Растенията улавят слънчевата енергия с помощта на специален пигмент - хлорофил. При този сложен "готварски" процес, наречен фотосинтеза, растенията отделят кислород, необходим за дишането на животните и хората. Или растителният и животинският свят се намират във взаимна връзка. Добър пример за взаимоотношенията между растенията и животните е аквариумът.
В аквариумите могат да живеят само т.нар. водни растения. Обикновено те са висши растения (развиват огромни - корени, стъбла, листо и цветове) и се смята, че са произлезли от сухоземните, които вторично са преминали към живот във водна среда. В резултат на това у водните растения са се появили редица изменения. Потопените във вода листа "работят" при особени условия - слабо осветление и обмен на газове във водната среда. При тези условия е по-изгодно листата да бъдат с по-голяма повърхност - по-тесни, силно насечени и много тънки. Листата и стъблата на много водни растения са меки, гъвкави и лесно се предвижват от водните течения. Водните растения обменят газове с цялата си потопена под водата повърхност, поради което стъблата и корените им имат въздушни празнини, чрез които газовете проникват в подводните им части. Кореновата система на водните растения е слабо развита, тъй като те поглъщат разтворените във водата вещества чрез стъблата и листата. В зависимост от това, къде живеят, се различават няколко групи водни растения. Едни от тях са изцяло приспособени към живот във водната среда и са потопени напълно в нея, като корените им се прикрепват за дъното на басейна. Срещат се и свободно плаващи във водата, някои от които живеят на повърхността, а други са изцяло потопени. На трети във водата са потопени само корените и стъблото, а листата и цветовете им са над водната повърхност. А има и преходни форми - стъблото с част от листата и коренът са във водата, а над нея се подава корона от други, различно устроени сухоземни листа.
В аквариумите могат да се развиват много водни растения, заради което тези видове се наричат още аквариумни растения. От една страна, те имат естетическо значение - дават възможност да изпъкне красотата на отглежданите в тях риби. От друга страна - снабдяват средата с кислород и поемат въглеродния двуокис на рибите. В някои случаи служат като допълнителна храна за растителноядните риби. По листата и стъблата на водните растения полепват хайверните зрънца на рибите през размножителния период. Сред водните растения рибите устройват брачните си игри, тук е "родилният дом" на живораждащите риби. От тях някои риби изграждат гнездо, в което се грижат за своето потомство.
Най-общо аквариумните растения се делят на свободно плаващи във водата и на прикрепени, вкореняващи се в дъното: водна леща, ричия, цератоптерис.
Вкореняващите се растения се делят на две групи: растения като криптокорните, които поемат вода и минерални соли чрез корените си, и растения като ехинодоруса и валиснерията, които поглъщат вода и минерални соли както с корените си, така и с листата си. Първата група се нуждае от дебело дъно, обогатено с глина. Водните растения от втория вид растат добре на пясъчно дъно. Такива са стрелолистът,
Една от най-търсените аквариумни растения са от род Криптокорните. Те имат удължени листа и силно развита коренова система, която изисква дебел слой песъчлива почва, примесена с глина. Представителите на този род не обичат преместванията и затова е подходящо да се засаждат в малки надупчени керамични съдове, които се поставят на дъното на аквариума. Цъфтят с бели или розови цветове, които в аквариума се образуват по-лесно, ако нивото на водата се намали с няколко см.
Други аквариумни растения са роголистът, кабомбата, канадската водна чума.
Така описаните растения трябва да се засадят в аквариума. Между отделните растения трябва да се остави място за развиване и издънки. Големите декоративни растения като ехинодоруса и криптокорите се засаждат поединично, а малки и нежни растения като роголиста растат по-добре по няколко заедно. Особено важно е да се подберат подберат съвместими водни растения, създаващи подходящи условия за живот на избраните аквариумни рибки. Трябва да се знае, че растенията от рода Криптокорине не се развиват добре съвместно с растения от ода Валиснерия.
Преди засаждане растенията се преглеждат грижливо. Повредените и почернели коренчета се отстраняват, а здравите се подрязват. След това растението се измива обилно с вода и се поставят за 15 минути в 0,1% разтвор на лимонена или винена киселина (1 гр на 1 л вода). При тази обработка се отстраняват опасни за рибките организми, като хидри, ларви на насекоми, пиявици, въшки и др. След това растенията се прехвърлят в съдове с чиста вода, където престояват известно време. Едва тогава растенията се засаждат в аквариума в предварително издълбани ямки с формата на фуния. Корените трябва да са насочени надолу и да не се прегъват, а ако са много дълги, се подрязват. След вкореняването те се възстановяват. Покриват се с пясък, о върху пясъка се поставят малки камъчета, за да не изплуват още невкоренените растения. Водните растения се засаждат предимно в задната част на аквариума. Посадените растения се нуждаят от време за вкореняване и приспособяване към новите условия. Този период продължава около 2 седмици. Дотогава в аквариума не трябва да се поставят рибки, тъй като приспособяващите се растения не отделят достатъчно кислород. Водните растения се развиват по-лошо и понякога дори загиват през есента, когато намалява светлината. В някои случаи слабото им развитие може да се дължи на изчерпване на минералните вещества в пясъка и почвата. Тогава се налага аквариумът да се пренареди отново.
Отглеждането на водни растения и рибки, изисква знания и умения. Младите акваристи трябва да започнат с отглеждане на широко разпространени и лесно развиващи се невзискателни растения като водна чума, стрелолист, кабомба, криптокорине. Дори само с тях аквариума може да бъде естетично оформен. Едва след придобиване на известен опит може да се премине към по-малко известни екзотични видове.
"УЧИЛИЩЕТО - ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ" 
