   
Здравейте!
Тук ще намерите страници, които могат да ни накарат да се гордеем, че сме българи.
|
Където и да сте по света, оттук- те ще са винаги с вас-стихотворения на Иван Вазов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Ран Босилек и други големи майстори на българската поезия за деца-словото, без което не можем.
|
| |
Аз съм българче
от Иван Вазов
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага-обилна
е родината ни мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Де е България
от Иван Вазов
Питатат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питата ли ме де й земята,
що най-любя на светът.
Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
низ Тракийска низина.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земя,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
Българийо, драга, мила,
земя пълна с добрини,
земя, що си ме кърмила,
моя поклон приеми!
Обич
от Дора Габе
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми.
Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че светът в нея се побира,
че в света на нея равна няма?
Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и сдъга на златен сърп извита.
Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени.
Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...
Обичам те родино
от Елисавета Багряна
Обичам те, родино, пролет
под накита зелен
и с първите цветя, наболи
през първи слънчев ден.
Обичам те, когато лято
житата позлати
и жетва закипи в полята,
и морно дишаш ти.
Обичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с песен
работният народ.
Обичм те и зиме- бяла,
с дълбоки снегове,
когато пак си разцъфтяла,
но в снежни цветове.
когато, тиха и безбрежна,
до своето сърце
затопляш с майчината нежност
най-малкото зрънце.
Обичам те, родино моя,
и всеки ден и час
готов съм свободата твоя
да браня вярно аз!
Родна стряха
от Ран Босилек
Бяла спретната къщурка
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те заменил! |
|
"УЧИЛИЩЕТО - ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ" 
Българин да се наричам